Виртуална галерия – език и Библия
Галерия с лица и събития, повлияли на развитието на българския език, култура и превода на Библията.
Иринка Петко Славейкова с децата си. На коленете ѝ е малкият Пенчо. Трявна, ок. 1867 г.
Покръстването на българите. Миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата хроника, XIV век.
Славейковата библия. Свещеното писание на Стария и Новия завет. Превод от църковнославянски на новобългарски език. Цариград, 1871 г.
Буквар с различни поучения („Рибен буквяр“). Брашов, 1824 г.
Буквар с полезни и потребни наставления. Виена, 1792 г.
В. „Гайда“. Лист за наука и разговорка, издаван от П. Р. Славейков. Цариград, 1866 г.
Увенчаването на славянските равноапостоли Св. св. Кирил и Методий. Тревненска иконописна школа, 1868 г.
Първи лист от оригиналния Зографски ръкопис на Паисиевата „История славеноболгарская“, 1762 г.
Петко Р. Славейков (1827 – 1895) като министър на вътрешните работи в правителството на Петко Каравелов. София, 1884 г.
Д-р Петър Берон (1799 – 1871). Учен-енциклопедист, естественик д просветен деец, автор на т. нар. „Рибен буквар“ (1824).
Четиричленната комисия, която под ръководствното на П. Р. Славейков редактира и подготвя за печат т. нар. „Славейкова библия“. Отляво-надясно: Христодул Костович Сичан-Николов, д-р Илайъс Ригс, д-р Алберт Лонг и П. Р. Славейков. Цариград, ок. 1864 г.
Асеманиево изборно евангелие. Старобългарски глаголически ръкопис от 30-те години на X век. Апостолическа библиотека, Ватикана.
Преп. Паисий Хилендарски (1722 – 1773). Български духовник и народен будител, пръв изразител на идеята за национално възраждане и освобождение на българския народ.
Пенчо Славейков (1866 – 1912). Живописен портрет от Никола Михайлов, 1909 г.